Онлайн психотерапия

Паник Атаки

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство.

Паник Атаки

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство.

Паник Атаки

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство.

Емоционални проблеми

Паническите атаки имат внезапно начало, обикновено достигат пик към 10та минута и приключват за около 30мин, но могат да бъдат и по- кратки (15 сек.) или циклични, понякога продължаващи с часове.

Единична паническа атака не означава задължително паническо разстройство, но често след като е възникнала такава, се изпада в порочен кръг и страхът от паническа атака води до нарастващо безпокойство. В някои от случаите се развива агорафобия и хората започват да избягват места или събития, които предизвикват паническа атака.

Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство. В Америка засегнатите са около 2,4 милиона.

Паническото разстройство представлява повтарящи се епизоди на интензивен ирационален страх, паника или безпокойство, наречени панически атаки.

Симптоми:

  • Тревожност за нещо;
  • Чувство, че нещо лошо има да се случи;
  • Желание за бягство(свързано с прилив на адреналин;
  • Чувство че губиш контрол, полудяваш, губиш разсъдъка си;
  • Чувство че умираш или получаваш инфаркт;
  • Чувство за нереалност (деперсонализация);
  • Промени в сърдечната дейност или пулса- ускорен сърдечен ритъм, палпитации;
  • Промени в дишането – недостиг на въздух, задух, ускорено дишане, хипервентилация;
  • Гръдна болка, дискомфорт, чувство на тежест в гърдите;
  • Замаяност, чувство за припадане (поради ниското кръвно налягане);
  • Гадене/ стомашни проблеми, Изтръпване/ втрисане/ потене;
  • Изтръпване (Вкочаняване) на крайниците, корема, врата и челюстта;
  • При вкочанена челюст не можете да казвате „р“;
  • Студени крайници, рязко изтръпване, треперене на краката вечер при лягане;
  • Болки при местата, които са вкочанени (Възстановяване от прилива на адреналин);
  • Липса на апетит;
  • Слабост в краката;
  • Топли вълни;
  • Мускулни крампи (стегнатост в мускулите);
  • Киселини и повдигане (много рядко повръщане);
  • „Буца“ в гърлото;
  • Странен вкус и мирис в устата;

Психотерапията е изключително ефективен метод за намаляване на честотата и силата на паническите атаки и за трайното им премахване

Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния.

ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма.

В САЩ един на всеки 50 възрастни има това психическо разстройство.

Причини

От 14 до 16 век в Европа се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли са обладани от дух като Сатаната. Базирайки се на тази причина лечението включва изгонване на „злото“ от „обладания“ човек чрез екзорсизъм. В началото на 1910 Зигмунд Фройд обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми. Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това, човекът развива „външна забрана“ против такъв тип докосване. Обаче тази „забрана не отменя желанието“ за докосване; всичко, което може да се направи е потискане на желанието и „засилването му към несъзнателното“

Видове обсесии

  • Обсебеност от мисъл или представа за смърт на някой близък човек.
  • Обсебеност, че някой или нещо (Бог, дявола или болест) ще навреди на него или на някой близък човек.
  • Страх от заразяване и болести (например СПИН)
  • Сексуални натрапчиви мисли – представи или мисли за целуване, докосване, секс, изнасилване и т.н. с непознати, познати, родители, деца, членове от семейството, колеги, животни, религиозни лица. Те могат да са с хетеросексуално или хомосексуално съдържание.
  • Обсесивни страхове за сексуалната ориентация

Тези обсесии и страхове предизвикват съмнения и дисхармония, а резултатът е постоянна самокритика, самопрезрение, чувство на вина и срам.

Докато някои хора с ОКР изпълняват компулсивните ритуали, защото се чувстват задължени, други го правят за да намалят безпокойството предизвикано от обсесивните мисли. Хората с ОКР може да чувстват, че тези действия по някакъв начин ще предотвратят случка, от която се страхуват, или ще изгонят тази мисъл/представа от съзнанието си.

Често срещани компулсии

  • Броене на специфични неща (например стъпки), понякога по специфичен начин (например на интервали от две). Извършване на други повтарящи се действия с нетипична чувствителност към числа.
  • Често миене на ръце
  • Прочистване на гърлото
  • Подреждане на предметите в права линия
  • Проверяване дали е заключена колата
  • Организиране на нещата по определен начин
  • Включване и изключване на светлините
  • Докосване на предметите определен брой пъти, преди напускане на стаята
  • Ходене по определен маршрут или стъпване по определен начин върху плочките
  • Изкачване на стълбите винаги завършвайки на един и същ крак
  • Дразнене от неща които не са си на мястото
  • Перфекционизъм

За хората с ОКР тези ритуали и придружаващият ги страх и безпокойство отнемат часове всеки ден, затруднявайки изпълнението на работните и семейните задължения. Понякога това поведение има и физически проявления. Хората които са вманиачени да си мият ръцете с антибактериален сапун и гореща вода (за да премахнат микробите) могат да разрушат защитата на кожата и да предизвикат зачервяване и разраняване като се стигне до дерматит. За останалите хора тези ритуали изглеждат странни и ненужни. Но хората с ОКР считат тези ритуали за много важни. Страдащите от ОКР чувстват, че техните мисли и поведение е ирационално, но се чувстват принудени да се придържат към тях за да намалят паниката и страха.

Генерализираното тревожно разстройство е най-познатото състояние на тревожност.

Тревожността, която се наблюдава при пациентите е неопределена, неоснована и постоянна напрегнатост, радразнителност, треперене, тревожни мисли и притеснения за самите тях или за техните близки, страх от провали и неуспехи.

Това разстройство започва от ранна възрасти се наблюдава по-често при жените. Продължителността му е голяма и причинява значителни нарушения на социалното функциониране.

Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.

Симптоми

Промени в настроението или други емоционални проблеми

  • Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко.
  • Персистираща тъга и потиснатост.
  • Чувство на безпокойство и безпомощност.
  • Чувство на празнота.
  • Гняв и раздразнителност.
  • Чувство на вина.
  • Загуба на увереност.
  • Липса на интерес в ежедневните дейности, равнодушие.
  • Липса на мотивация.
  • Хронична умора, липса на енергия, летаргия.
  • Трудности в концентрацията, нарушения на паметта.
  • Затруднено взимане на решения, пасивност.
  • Неспособност за изпитване на удоволствие.
  • Страх за бъдещето.
  • Мисли или опити за самоубийство.
  • Нарушения на храненето: загуба на апетит – редукция на теглото, увеличаване на апетита – наддаване на тегло.
  • Нарушения на съня: трудности при заспиване (безсъние, ранно събуждане), чувство на умора след нормален по продължителност сън.

Социални проблеми

  • Трудности в отношенията.
  • Изолация, социално отдръпване.
  • Липса на интерес от секса и/или на сексуално желание.
  • Липса на наслада от времето за почивка.
  • Проблеми с алкохол или наркотици.

Физически проблеми

  • Главоболие, болки в гърба, стомашни болки, болки по ставите и мускулите.
  • Чувство за физическо изтощение.

Други симптоми на депресия в младежка възраст

  • Влошаване на оценките в училище.
  • Непосещаване и бягане от училище.
  • Бягство от вкъщи.
  • Злоупотреба с различни субстанции, безразсъдно поведение.

Кризата на средната възраст е дълговременно емоционално състояние, свързано с преоценката на собствения опит в средната възраст (30-40 г.), когато много от възможностите, за които индивида е мечтал в детството си и юношеството, вече безвъзвратно са отминали. Настъпването на собствената смърт се оценява като събитие, което е достатъчно близко (а не „когато и да е в бъдещето“). Терминът е измислен от Елиът Жак през 1965 г.

Установено е, че мъжете най-често възприемат кризата като професионален неуспех, а жените – като неуспех в личния живот.

Породени са от загуба на доверие и охладняване на  емоционалния отговор. Спад или отсъствие на сексуален живот. Изневяра и предателство.

Вътрешни конфликти и стрес елементи като, раждане на детето, продължителна болест на единия от съпрузите, болест на детето или изоставане в психическото му развитие, безплодие и т.н.

Подходящ терапевтичен подход е фамилната терапия

Фамилната терапия е насочена едновременно към страдащия и към членовете на неговото семейство. За да се разбере проблемът, е необходимо той да бъде разглеждан в отношение с другите членове на семейството. По време на сеансите по фамилна психотерапия, клиентът и близките му излагат свободно грижите си, поводите за безпокойство и притесненията си. 

Терапевта подтиква участниците да възпроизведат в психотерапевтична обстановка поведението си в семейството, което помага за по-доброто разбиране на тяхната система на отношения. Някои психотерапевти интерпретират наблюдаваните факти, съобразно принципите на психоанализата.

Като причина се определя, борбата за лидерство в семейството, незадоволени потребности от признание на значимостта на Аз-а на един от членовете на семействототи.

Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.

Симптоми

Промени в настроението или други емоционални проблеми

  • Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко.
  • Персистираща тъга и потиснатост.
  • Чувство на безпокойство и безпомощност.
  • Чувство на празнота.
  • Гняв и раздразнителност.
  • Чувство на вина.
  • Загуба на увереност.
  • Липса на интерес в ежедневните дейности, равнодушие.
  • Липса на мотивация.
  • Хронична умора, липса на енергия, летаргия.
  • Трудности в концентрацията, нарушения на паметта.
  • Затруднено взимане на решения, пасивност.
  • Неспособност за изпитване на удоволствие.
  • Страх за бъдещето.
  • Мисли или опити за самоубийство.
  • Нарушения на храненето: загуба на апетит – редукция на теглото, увеличаване на апетита – наддаване на тегло.
  • Нарушения на съня: трудности при заспиване (безсъние, ранно събуждане), чувство на умора след нормален по продължителност сън.

Социални проблеми

  • Трудности в отношенията.
  • Изолация, социално отдръпване.
  • Липса на интерес от секса и/или на сексуално желание.
  • Липса на наслада от времето за почивка.
  • Проблеми с алкохол или наркотици.

Физически проблеми

  • Главоболие, болки в гърба, стомашни болки, болки по ставите и мускулите.
  • Чувство за физическо изтощение.

Други симптоми на депресия в младежка възраст

  • Влошаване на оценките в училище.
  • Непосещаване и бягане от училище.
  • Бягство от вкъщи.
  • Злоупотреба с различни субстанции, безразсъдно поведение.

Аналитична психотерапия

Психотерапията изследва личните проблеми в дълбочина и обикновено е продължителен процес, при който целта е желаната промяна.

Същноста е споделяне на важни емоции и събития, и разбирането как преживяванията от миналото въздействат в настоящето. Терапията се основава на доверието на пациента към лечението и терапевта. Това променя нагласите по отношение на външния свят, и се постига по-добро приспособяване към реалноста.

Методите, които се използват в терапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други от рехабилитация или психоанализа. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да преодолеят проблемите си, и могат да разберат анализираните психологически механизми причина за страданието.

Въпроси

Терапия не е слабост. Никой не може да предвиди и да се подготви за  неочакваните изпитания, които се случват.

Не е лесно да се приеме, че животът не се случва така както ни се иска. Ако сме стигнали до това разбиране, това е първата стъпка към промяната.

От терапията може да има различни ползи:

Самочувствие и решителност, подкрепа и разбиране, умения за решаване на проблеми, умения за преодоляване на мъката, депресията и тревожността, подобряване на отношенията с близките и приятелите, преодоляване на стрес и загуба, разрешаване на проблеми свързани със  самочувствието.

Терапевтът може да предостави нова гледна точка за трудните проблеми. Ползата от придобитите умения в терапията зависи от това, колко добре   използвате общуването с терапевта и дали прилагате в живота това, което сте постигнали.

В някои случаи лекарства и терапия е правилният начин на действие. Трайното преодоляване на емоционалните проблеми трудно може да бъде постигнато само с лекарства.

Терапията работи с причините на вашия проблем, а не се занимава единствено с третиране на симптомите.

Терапията може да събуди вашите собствени сили за справяне, които неблагоприятните жизнени събития са  блокирали.

Да. Никаква информация не може да бъде огласявана без съгласието на клиента.

Продължителноста на терапията е индивидуална. Определя се от конкретния проблвм и се съобразява с вашата личност и способност да споделяте. Всеки един сеанс е с продължителност до 90 минути.

Терапията не е универсална. Терапевтите също. Индивидуалната преценка и подход са важни за резултата.

Психотерапия

За кого?

Понякога е невъзможно да се провежда класическа терапия. Отдалеченост, липса на свободно време поради ангажирания работен ден. А понякога дистанцията е полза, която межем да използваме

Психотерапия

За кого?

Понякога е невъзможно да се провежда класическа терапия. Отдалеченост, липса на свободно време поради ангажирания работен ден. А понякога дистанцията е полза, която межем да използваме

Психотерапия

За кого?

Понякога е невъзможно да се провежда класическа терапия. Отдалеченост, липса на свободно време поради ангажирания работен ден. А понякога дистанцията е полза, която межем да използваме

Психотерапия

За кого?

Понякога е невъзможно да се провежда класическа терапия. Отдалеченост, липса на свободно време поради ангажирания работен ден. А понякога дистанцията е полза, която межем да използваме

Консултация

[contact-form-7 id=”1116″ title=”Форма за контакти 1″]