Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство.
Характерни за тревожността са емоционалната напрегнатост, лесната възбудимост, очакването за нещо неопределено
Обсесивно-компулсивното разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от натрапчиви мисли
Панически атаки възникват при поне 10% от възрастните годишно, 2-3 пъти по-често при жените. При 2 до 3% от засегнатите се развива паническо разстройство.
Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния.
ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма.
В САЩ един на всеки 50 възрастни има това психическо разстройство.
Причини
От 14 до 16 век в Европа се е вярвало, че хората, които преживяват неприлични, сексуални или други обсебващи мисли са обладани от дух като Сатаната. Базирайки се на тази причина лечението включва изгонване на „злото“ от „обладания“ човек чрез екзорсизъм. В началото на 1910 Зигмунд Фройд обяснява обсесивно-компулсивното разстройство като дължащо се на несъзнателни конфликти, които се изразяват като симптоми. Фройд описва клиничната история на типичен случай на фобия от докосване като започваща от ранното детство, когато човекът има силно желание да докосва неща. В отговор на това, човекът развива „външна забрана“ против такъв тип докосване. Обаче тази „забрана не отменя желанието“ за докосване; всичко, което може да се направи е потискане на желанието и „засилването му към несъзнателното“
Видове обсесии
Тези обсесии и страхове предизвикват съмнения и дисхармония, а резултатът е постоянна самокритика, самопрезрение, чувство на вина и срам.
Докато някои хора с ОКР изпълняват компулсивните ритуали, защото се чувстват задължени, други го правят за да намалят безпокойството предизвикано от обсесивните мисли. Хората с ОКР може да чувстват, че тези действия по някакъв начин ще предотвратят случка, от която се страхуват, или ще изгонят тази мисъл/представа от съзнанието си.
Често срещани компулсии
За хората с ОКР тези ритуали и придружаващият ги страх и безпокойство отнемат часове всеки ден, затруднявайки изпълнението на работните и семейните задължения. Понякога това поведение има и физически проявления. Хората които са вманиачени да си мият ръцете с антибактериален сапун и гореща вода (за да премахнат микробите) могат да разрушат защитата на кожата и да предизвикат зачервяване и разраняване като се стигне до дерматит. За останалите хора тези ритуали изглеждат странни и ненужни. Но хората с ОКР считат тези ритуали за много важни. Страдащите от ОКР чувстват, че техните мисли и поведение е ирационално, но се чувстват принудени да се придържат към тях за да намалят паниката и страха.
Генерализираното тревожно разстройство е най-познатото състояние на тревожност.
Тревожността, която се наблюдава при пациентите е неопределена, неоснована и постоянна напрегнатост, радразнителност, треперене, тревожни мисли и притеснения за самите тях или за техните близки, страх от провали и неуспехи.
Това разстройство започва от ранна възрасти се наблюдава по-често при жените. Продължителността му е голяма и причинява значителни нарушения на социалното функциониране.
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако е налице дълготрайно чувство на тъга и отчаяние, може да става въпрос за заболяване известно като клинична депресия.
Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални (като раждане, загуба на близък човек, развод). Признаците са липса на енергия, липса на апетит, безсъние, апатия, но също повишена емоционалност, свръхактивност, раздразнителност, безпричинна еуфория.
Симптоми
Промени в настроението или други емоционални проблеми
Социални проблеми
Физически проблеми
Други симптоми на депресия в младежка възраст
Кризата на средната възраст е дълговременно емоционално състояние, свързано с преоценката на собствения опит в средната възраст (30-50 г.), когато много от възможностите, за които индивида е мечтал в детството си и юношеството, вече безвъзвратно са отминали. Настъпването на собствената смърт се оценява като събитие, което е достатъчно близко (а не „когато и да е в бъдещето“). Терминът е измислен от Елиът Жак през 1965 г.
Установено е, че мъжете най-често възприемат кризата като професионален неуспех, а жените – като неуспех в личния живот.
Породени са от загуба на доверие и охладняване на емоционалния отговор. Спад или отсъствие на сексуален живот. Изневяра и предателство.
Вътрешни конфликти и стрес елементи като, раждане на детето, продължителна болест на единия от съпрузите, болест на детето или изоставане в психическото му развитие, безплодие и т.н.
Подходящ терапевтичен подход е фамилната терапия
Като причина се определя, борбата за лидерство в семейството, незадоволени потребности от признание на значимостта на Аз-а на един от членовете на семействототи.
Причина за конфликта се явява сескуалната несъвместимост между партньорите. Загубата на сексуален интерес и различия в предпочитанията.
Психотерапията изследва личните проблеми в дълбочина и обикновено е продължителен процес, при който целта е желаната промяна.
Същноста е споделяне на важни емоции и събития, и разбирането как преживяванията от миналото въздействат в настоящето.
Методите, които се използват в терапията, са адаптирани към всеки индивидуален случай: насърчение, рехабилитация или психоанализа.
Никой не може да предвиди и да се подготви за неочакваните изпитания, които се случват.
Не е лесно да се приеме, че животът не се случва така както ни се иска. Ако сме стигнали до това разбиране, това е първата стъпка към промяната.
От терапията може да има различни ползи:
Самочувствие и решителност, подкрепа и разбиране, умения за решаване на проблеми, умения за преодоляване на мъката, депресията и тревожността, подобряване на отношенията с близките и приятелите, преодоляване на стрес и загуба, разрешаване на проблеми свързани със самочувствието.
Терапевтът може да предостави нова гледна точка за трудните проблеми. Ползата от придобитите умения в терапията зависи от това, колко добре използвате общуването с терапевта и дали прилагате в живота това, което сте постигнали.
В някои случаи лекарства и терапия е правилният начин на действие. Трайното преодоляване на емоционалните проблеми трудно може да бъде постигнато само с лекарства.
Терапията работи с причините на вашия проблем, а не се занимава единствено с третиране на симптомите.
Терапията може да събуди вашите собствени сили за справяне, които неблагоприятните жизнени събития са блокирали.
Да. Никаква информация не може да бъде огласявана без съгласието на клиента.
Продължителноста на терапията е индивидуална. Определя се от конкретния проблвм и се съобразява с вашата личност и способност да споделяте. Всеки един сеанс е с продължителност до 90 минути.
Терапията не е универсална. Терапевтите също. Индивидуалната преценка и подход са важни за резултата.
Понякога е невъзможно да се провежда класическа терапия. Отдалеченост, липса на свободно време.
Онлайн терапияте се провежда през SKYPE / VIBER / MESSENGER / SIGNAL.
Заплаща се през разплащателните системи PayPal и ePay с кредитна или дебитна карта.
Аналитична терапия 2025